Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Сергей Козлов

web

- Хайде да не отлитаме никъде, Ежко. Хайде завинаги да си седим на нашата верандичка. Зимата ще се прибираме вътре, а напролет - пак на верандата... И лете също.

- А на нашата веранда тихичко ще й пораснат крилца. И някой ден ние с теб ще се събудим високо над земята. “Кой е този черничкия, дето тича там долу?” - ще попиташ ти.

- А до него - още един?

- Та това сме ние с теб - ще кажа аз. - “Това са нашите сенки”, ще добавиш ти.

От заранта падаше сняг. Мечо седеше насред гората върху един пън и, вдигнал глава, броеше и облизваше кацащите върху носа му снежинки.

Снежинките падаха сладки, пухкави и преди да се отпуснат съвсем, сякаш се завъртаха на палци... Ах, колко весело бе това!

- Седмата - прошепна мечето и с наслада облиза нос.

Но снежинките бяха омагьосани: те не се разтапяха, а оставаха все тъй пухкави и в корема на Мечо.

- Ах, здравей, гълъбче! - посрещнаха шест снежинки своята приятелка, когато се оказа редом с тях. - Още ли е тъй тихо в гората? Мечо още ли си стои на пъна? Ама че смешно мече!

Мечо чуваше, че някой бърбори в стомаха му, но не обръщаше внимание.

А снегът падаше и падаше. Снежинките все по-често кацаха на Мечовия нос и усмихнато го поздравяваха:

- Здравей, Мечо!

- Много ми е приятно - отвръщаше мечето. - Вие сте шейсет и осмата.

И се облизваше. До вечерта бе излапал триста снежинки и накрая му стана тъй студено, че едва се добра до бърлогата си и мигом заспа.

Присъни му се, че е пухкава, мека снежинка... И че е кацнал на носа на някакво мече, и му казва: “Привет, Мечо!”, а в отговор чува: “Много ми е приятно, вие сте триста и двайстата!” Рам-пам-пам - звучала музика. И Мечо се въртял в сладък, вълшебен танц и триста снежинки танцували заедно с него. Те се носели отпред, отзад, над челото му, а когато се изморявал, го подхващали и той отново кръжал, кръжал, кръжал...

Цяла зима Мечо боледува. Носът му беше сух и горещ, а в корема му шумоляха снежинки. И едва напролет, когато в цялата гора звъннаха капчуци и долетяха птиците, той отвори очи и видя на табуретката Ежко. Ежко се усмихваше и мърдаше иглички.

- Какво правиш тук? - попита го Мечо.

- Чакам да оздравееш - отвърна Ежко.

- Откога?

- Цяла зима. Като разбрах, че си преял със сняг, веднага си пренесох запасите при теб.

- И цяла зима си прекарал на табуретката до мен?

- Да, приготвях ти борова отвара и ти правех компрес от сушени билки...

- Нищо не си спомням... - каза Мечо.

- И още как! - въздъхна Ежко. - Непрестанно повтаряше, че си снежинка. Знаеш ли как се уплаших, че ще се стопиш напролет...

 

 

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.