СИНЯ КАМБАНКА

Сергей Козлов

web

- Ти някога слушал ли си тишината, Ежко?

- Слушал съм.

- И какво?

- Ами нищо. Тихо е.

- А аз обичам, когато в тишината нещо мърда.

- Какво например? - попита Ежко.

- Ами гръм например - каза Мечо.

В планината имало къща - с комин и веранда, с огнище за котката, със стобор за петела, с плевня за кравата, с колибка за кучето и с нова дървена порта.

Вечерта от комина се извил дим, на верандата се показала бабка, котката се изтегнала пред огнището, петелът се сгушил на стобора, кравата захрупала сено в плевнята, кучето се прибрало в колибката си и всички зачакали нощта.

А когато нощта настъпила, изпод репея изскочило мъничко жабче. То видяло една синя камбанка, откъснало я и хукнало по двора. И нагоре се понесъл син звън.

- Кой звъни? - попитала бабката. - Ти ли, котарано? Ти ли, петльо? Или ти, кравичке?

А жабчето тичало и тичало, и синият звън се издигал все по-високо и по-високо, и скоро се носел не само над двора, ами над цялото село.

- Кой? Кой звъни така? - питали хората.

И изтичвали на улицата, и почвали да се взират в звездното небе и да слушат синия звън.

- Звездите звънят - казало едно момченце.

- Не, вятърът е - казало едно момиченце.

- Просто тишината звъни - казал един глух старец.

А жабчето тичало неуморно и синият звън се издигал вече тъй високо, че го чувала цялата земя.

- Защо звъниш? - попитал го скакалецът.

- Не съм аз - отвърнало жабчето. - Синята камбанка звъни.

- А защо звъниш с нея? - настоявал скакалецът.

- Как защо? - учудило се жабчето. - Не може всички да спят край огнището и да дъвчат слама. Някой трябва да бие камбаната...

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.