ПРОЛЕТНА ПРИКАЗКА

Сергей Козлов

web

Никога по-рано на Ежко не му се беше случвало това. Никога преди не беше му се искало безпричинно да пее и да се смее. А сега, откак настъпи месец май, по цели дни пееше и се смееше. Когато някой го питаше защо му е тъй радостно, Ежко само се усмихваше и запяваше още по-силно.

- Това е, защото пролетта дойде - каза Мечо. - Затова се радва Ежко.

А Ежко си извади цигулката от калъфа, повика две зайчета и им рече:

- Идете да си вземете миналогодишните барабани и се върнете при мен!

Когато зайчетата се върнаха с барабани през рамо, Ежко им нареди да вървят отзад, а той тръгна отпред, свирейки на цигулката.

- Накъде е тръгнал? - зачуди се първото зайче.

- Не знам - отвърна второто.

- Да бием ли барабаните? - попитаха те Ежко.

- Не, сега не - рече той. - Нима не виждате - свиря на цигулка!

Така прекосиха цялата гора.

В подножието на един висок бор Ежко спря, трепна с муцунка и без да сваля очи от катеричата хралупа, засвири най-нежната мелодия, която знаеше. Тя се наричаше "Тъжното комарче".

"Цигу-миииии..." - пееше цигулката. А Ежко чак притвори очи - тъй хубаво и печално му беше.

- Защо спряхме тук? - попита първото зайче.

- Нима не разбирате? - учуди се Ежко. - Тук живее Рижото слънчице!

- Да бием ли барабаните?

- Почакайте - промърмори Ежко. - Аз ще ви кажа кога...

И отново притвори очи, и пак засвири "Тъжното комарче".

Катеричката седеше в хралупата си и знаеше, че Ежко стои под бора, свири "Тъжното комарче" и я нарича Рижо слънчице... Но ѝ се искаше по-дълго да слуша цигулката, затова не поглеждаше навън.

Ежко свири цял ден, до вечерта, а когато отмаляваше, кимваше с глава на зайчетата и те тихичко барабаняха - да знае Катеричката, че Ежко все още стои долу и я чака да надникне.

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.