|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИЯТЕЛСТВО Сергей Козлов Една сутрин Мечо се събудил и си помислил: "В гората има много зайци, а моят приятел Зайо е един. Трябва да го нарека някак различно." И се заел да измисля име на своя приятел. "Да го нарека Опашатко - мислел си Мечо, - не върви, защото и аз си имам опашка. Да го нарека Мустакатко, също не става, защото и другите зайци имат мустаци. Трябва така да го нарека, та всички веднага да се сещат: това е той - моят приятел!" И Мечо измислил. - Ще го нарека ЗАЙОКОЙТОЕМЕЧОВПРИЯТЕЛ - прошепнал той. - Тогава на всички ще им е ясно! Мечо скочил от постелята и се разтанцувал. - ЗАЙОКОЙТОЕМЕЧОВПРИЯТЕЛ! ЗАЙОКОЙТОЕМЕЧОВПРИЯТЕЛ - пеел той. - Никой друг си няма такова дълго и красиво име! В този момент се появил Зайо. Той пристъпил прага, приближил към Мечо, помилвал го с лапа и тихо казал: - Добре ли спа, МЕЧОДЕТОСЪСЗАЙОДРУЖИ? - Какво? - зяпнал Мечо. - Това е твоето ново име! - отвърнал Зайо. - Цяла нощ умувах как да те нарека. Най-накрая измислих: МЕЧОДЕТОСЪСЗАЙОДРУЖИ!
© Сергей Козлов Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987. |