ПРАСЕНЦЕ С БОДЛИВО ПАЛТЕНЦЕ

Сергей Козлов

web

Беше зима. Свиха такива студове, че Ежко няколко дни не бе излизал от къщичката си - стоеше до огнището и гледаше през прозореца. Скрежът беше изрисувал върху него различни шарки и на Ежко му се налагаше от време на време да се качва върху перваза, да дъхва върху замръзналото стъкло и да го трие с лапа.

- Готово! - рече той, когато отново можеше да вижда елхата, пънчето и поляната пред къщи.

Над поляната кръжаха снежинки и ту политаха нагоре, ту се спускаха към земята.

Ежко притисна нос към прозореца, а една Снежинка кацна на носа му от другата страна на стъклото, повдигна се на тъничките си крачета и каза:

- Това ти ли си, Ежко? Защо не излезеш да играеш с нас?

- Студено е навън - отвърна Ежко.

- Не - засмя се Снежинката, - на нас изобщо не ни е студено! Я виж как летя!

Тя хвръкна от Ежковия нос и се завъртя над поляната.

- Виждаш ли? Виждаш ли? - викаше, прелитайки край прозореца.

Ежко така се притисна към стъклото, че носът му се сплеска и заприлича на зурличка.

А на Снежинката ѝ се стори, че това вече не е Ежко, ами някакво прасенце, навлякло бодливо палтенце, я гледа през прозореца.

- Прасенце! - викна тя. - Ела да си играем!

"Кого ли вика?" - зачуди се Ежко и още по-силно се притисна към стъклото, за да види дали няма прасенце в преспите.

Снежинката вече беше твърдо убедена, че зад прозореца седи прасенце с бодливо палтенце.

- Прасенце - още по-силно викна тя, - ти си имаш кожухче, ела да играеш с нас!

"Хм - помисли си Ежко, - под прозореца навярно стои прасенце с палтенце и не иска да играе. Трябва да го поканя вкъщи и да го почерпя чай..."

Той слезе от перваза, обу си ботушите и изтича на верандата.

- Прасенце! - извика. - Заповядай на чай!

- Ежко - рече Снежинката, - прасенцето току-що избяга. Поиграй ти с нас!

- Не мога, студено е! - каза Ежко и се прибра.

Затвори вратата, остави ботушите на прага, хвърли дръвца в огъня, отново се качи на перваза и притисна нос в стъклото.

- Прасенце, ти се върна! - викна Снежинката. - Ела! Ще си играем заедно!

"Върнало се е!" - рече си Ежко. Отново нахлузи ботушите и изтича на верандата.

- Хей, прасенце! Прасенцееееее!

Вятърът свиреше и снежинките весело кръжаха.

И чак до вечерта Ежко ту тичаше на верандата и викаше прасенцето, ту се връщаше вкъщи, покачваше се на перваза и залепяше нос на прозореца.

На Снежинката ѝ беше все едно с кого ще си играе и викаше ту прасенцето с бодливо палтенце, когато Ежко беше на перваза, ту самия Ежко, когато той изтичваше на верандата.

А Ежко дори в просъница се боеше да не замръзне в такава мразовита нощ прасенцето с бодливо палтенце.

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.