КРАЙ РУЧЕЯ

Сергей Козлов

web

Зайо седял на брега на един ручей и се взирал във водата. Оттам към него гледал Друг Зайо и когато Зайо мърдал уши и кимал с глава, Другият Зайо също кимал с глава и мърдал уши.

Дошъл Мечо.

- Какво правиш, Зайо? - попитал той.

- Не виждаш ли? - рекъл Зайо. - Мърдам уши и кимам с глава.

- А защо?

- Как защо? - учудил се Зайо. - Там, във водата, стои Друг Зайо. Виждаш ли - и той кима с глава и мърда уши!

- А няма ли и Друг Мечо там? - попитал Мечо.

Зайо се надвесил над водата и попитал Другия Зайо:

- Слушай, няма ли там и Друг Мечо?

Другият Зайо погледнал наляво, надясно, помръднал уши и поклатил глава.

- Не - казал Зайо. - Там няма Друг Мечо. Ако искаш, сам погледни.

Мечо приближил до ручея. И едва се навел към водата, когато зърнал Друг Мечо.

- Ето го! - викнал Мечо и помръднал уши.

И Другият Мечо също помръднал уши.

Тогава Зайо и Мечо седнали един до друг и чак до вечерта мърдали уши и кимали, додето се стъмнило и Другият Зайо с Другият Мечо станали, помахали им с лапички и отишли да спят.

© Сергей Козлов
© Мая Дългъчева, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2004, № 8 (57)

Преводът е направен по: Сергей Козлов. Правда, мы будем всегда? Москва: Сов. Россия, 1987.