ПИСМО ДО МАМА

web

Жива ли си още, старост моя?
Че и аз. Изпращам ти привет!
Нека там, над стаичката твоя,
вечер възсиява въздух блед.

Пишат ми, че ти тревоги къташ
и тъгуваш тежко зарад мен,
и че честичко стоиш на пътя
с профил уморен и застарен.

Вечер, мракът синкав щом запада,
тебе ти се види все едно:
някой сякаш във кръчмарска свада
в мен забил е финския си нож.

Няма нищо, мила! Успокой се.
Туй е само сън от много скръб.
Върл пияница не съм, не бой се,
та - без теб да видя - да умра.

Аз съм си като преди, тъй нежен,
и мечтая само за това,
да избягам от скръбта безбрежна,
в прага роден да сведа глава.

Ще се върна, щом разпусне клони
в нашата градинка пролетта.
Ала вече сутрин не прогонвай
моя сън, по онзи навик стар.

Не буди, което бе мечтано,
не дразни, което с мен не бе -
уморих се и изгубих твърде рано
на живота чистото небе.

На молитви не учи ме. Веч не тряба!
Няма вече връщане назад.
Ти една остана ми отрада,
ти една си слънце в моя свят.

Забрави, кахърите не кътай,
не тъгувай тежко зарад мен.
И недей стоя сама на пътя
в оня вид унил и застарен.

1924

© Сергей Есенин
© Огнян Антов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2005, № 2 (63)