Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСМО ОТ МАМА

web

Какво ли още
мога да измисля,
какво да пиша
още, боже мой.
Пред мен лежи
на масичката ниска
полученото
мамино писмо.

Тя пише:
"Синко, ако можеш ти,
за Коледа поне
ела, любими.
Купи ми шал,
на татко си купи му
гащи,
че у нас е недоимък.

Мен притеснява ме,
че си поет,
че се сдружи
със слава твърде клета.
А как добре бе
отнапред -
след ралото да си, в полето.

А остарях аз,
даже станах зла,
но ако ти дома
не бе напуснал,
сега край мен
да имаше снаха,
и внуче на коляното
да друсам.

А ти децата
пръсна по света,
жена си даде
друг да я прегръща
и без семейство, без другар,
без път
на стола си във кръчмата
се тръшна.

Кажи ми, майче,
що ти е?
Ти беше кротичък,
така смирен бе.
Говореха един през други те:
какъв щастлив е
старият Есенин!

Не сбъдна се
надеждата ни в теб
и от това
горчи ни на душата,
баща ти мислеше,
със стихове
да вадиш
малко повече заплата.

Каквото и
да получаваш,
пак не би
изпратил вкъщи
и затуй те хокам,
че знам си аз
и знам от теб, уви:
поетът с пръсти е широки.

И притеснява ме,
че си поет,
че се сдружи
със слава твърде клета.
А как добре бе
отнапред -
след ралото да си, в полето.

Сега е пълна скръб,
тъма като куршум.
И кон си нямаме.
Но ако ти си дoма,
ще има всичко,
а със твоя ум -
би станал председател
в изпълкома.

По-смело ще живеем,
без да ни корят,
умората
ще те напусне, вярвам,
на твоята жена
ще дам
чекрък,
а ти ще пазиш, сине,
нашта старост."
. . . . . . . . . . . . . . .
Писмото мачкам
и си губя мисълта.
Нима пред мене пътят
няма изход даже?
Но всичко, дето мисля,
ще разкажа там.
Във отговора
ще разкажа...

1924

 

 

© Сергей Есенин
© Огнян Антов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2012, № 8 (153)