ГОСПОДИ, ПОГЛЕДНИ МЕ, АЗ СЪМ ИРЛАНДЕЦ

web

Господи, тук съм, аз съм ирландец,
онзи, който няма колело.
Ти знаеш, че работя за Lancaster
и че вечер
слабините ми не пеят.
Дал си ми много хубави неща
и сърцето ми с радост им се наслаждаваше:
горите, розите, плетът,
малките езера на небесата и нощта,
устните на Естер,
нейните гърди,
онези нейни невъзможни очи,
сънят, събуждането, шумът
на реката,
ароматът на твърдото
дърво… О, Господи мой,
за съжаление има нещо, което не върви!
Аз,
работещият за Lancaster,
спя и се храня на тридесет мили
от църквата на отец Енрико.
Как мога, o Господи,
да осветя твоя ден?
Камионите са спрени,
коли не минават,
и аз в твоя ден
съм изморен, Господи.
Тридесет мили плюс тридесет
са много пеша, а ирландецът,
помниш ли, Господи,
няма колело.
Врабчетата, катериците, зайците
се веселят в твоя ден, аз не.
Не знам дори дали съм твоя рожба:
няма да дойда в дома ти в онзи ден,
аз не те уважавам; как бих могъл,
кажи ми?
Може ли да стоя на ливадата и да ти говоря за себе си?
Или трябва да стигна до дъното на долината?
Страдам, Господи, и ти трябва,
разбираш ли?
трябва да направиш нещо.
Става дори ако е старо
колелото,
което ще изпратиш на ирландеца,
защото ти, добрият,
имаш много приятели и някой
от тях
може да намери старо колело.
Което да е здраво, по-скоро, и благодаря,
Господи мой, благодаря!
Бог, пардон… Мадоната
ще ти се отплати със сигурност.
Аз съм ирландец, Господи,
този, който ще дойде при теб на колело.

© Рикардо Манерини
© Юлияна Радулова, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2005, № 1 (62)