BLACK MARINE

web

Мамо,
виждаш ли тези дрехи изцапани
с кръв, с кал, с изпражнения,
тези отсечени крайници,
тези съсипани почернели зъби?
Кажи всичко на брат ми, мамо.

Мамо,
виждаш ли добре тези типове
в лъскави униформи,
тези избръснати лица,
тези знамена,
тези дълги речи,
тези госпожи?
Това е родината,
разкажи всичко на брат ми, мамо.

Мамо,
виждаш ли ужаса,
омразата, звяра,
горещината, лудостта
в очите ми?
Потърси ги, очите ми,
трябва да са там, вдясно,
близо до коляното ми.
Кажи и това
на брат ми, мамо.

Мамо,
виждаш ли, че сме на лице
само когато има за унищожаване
и не ни търсят,
когато има за решаване?
Това е демокрацията,
напомни го на брат ми, мамо.

И мамо,
не оплаквай
твоето, моето,
страданието на всички:
изправи се!
Не се моли: плюй!
Отне ти двадесет години
да ме изправиш на крака,
на онези им трябваше секунда
да ме повалят на земята.
и дванадесет часа
да ме уморят.

© Рикардо Манерини
© Юлияна Радулова, превод от италиански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2005, № 1 (62)