Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАПОКИТЕН ВЪРХУ ЗЪБЕРИТЕ НА СЪРЦЕТО
web | Светлината
на света
Запокитен върху зъберите на сърцето. Виж там, колко малко,
виж: последното градче на думите, и по-нагоре,
но също колко малък, още един, последен
селски двор на чувството. Познаваш ли го?
Запокитен върху зъберите на сърцето. Камънак
под дланите. Навярно тук вирее нещо; от безмълвна урва
разцъфва с песен един незнаещ бурен.
Но знаещият? Ах, който почваше да знае
и сега мълчи, запокитен върху зъберите на сърцето.
Там навярно, с непокътнато съзнание,
нещо обикаля, някакъв недостижим планински звяр,
снове и пребивава. А голямата неуязвима птица
кръжи около отказа открит на върховете. - Но
уязвимият, тук върху зъберите на сърцето...
1914
© Райнер Мария Рилке
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|