Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЙ ПИАНОТО
web | Светлината на света
Не искам да слушам мелодии стари,
Спомени те ми навяват;
Тъжни, красиви, искри от пожари,
Сребристо море, звънтящи поляни,
Отдих и сън върху зъбери вечни,
Над нас небесата остават
Смълчани,
Преливащо щастие, сълзи сърдечни.
Твойте целувки бяха за мен
Сладки, но стават по-сладки сега.
Твоите мисли, надежди, тъга,
Всичко, годините взели ни в плен -
Възторга на всяка пропусната нощ,
Копнежа на неутоления блян,
Младата кръв с божествена мощ,
Живота, от обич пиян -
Облъхва ме с жар,
Облива ме пак,
Тъй както планински върхар
Заискрява от лунната си белота -
С далечния слънчев зрак,
Подсладен от нощта.
1907
© Рикарда Хух
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|