ПОЛСКИ КОСАЧ

web | Светлината на света

Не тъгувай, златоока жабке,
в блатистите води на езерото.
Като огромна раковина
ехти небето нощем.
Ехтежът му ме вика у дома.

С коса на рамо
спускам се към светлото шосе,
от кучета облаян,
покрай окадената ковачница,
където наковалнята стъмена спи.

Вън пред стопанството
тополите се реят
в млечното сияние на месеца.
Полята още дишат палещо
сред писъците на щурците.

О, земен огън,
в сърцето ми прегаря друга жар.
Ливада след ливада окосих,
но нито стрък не беше мой.

Вилнейте, бури есенни!
В пустия простор
да се събудят гладните сънливци.
Няма сам да крача
по светлото шосе.

В покрайнината на нощта
звездите ще проблясват
като зърното в хармана,
ще се завърна в източната си родина,
в утринното зарево.

1928

© Петер Хухел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008