Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
CORONA*
web | Светлината
на света
От ръката ми хрупа есента своя лист: ние сме приятели.
Измъкваме времето от орехите и го учим да ходи:
времето пак се завръща в черупката.
В огледалото е неделя,
в съня си спим,
устата говори истина.
Окото ми плъзва надолу към пола на любимата:
ние се гледаме,
мълвим си тъмно,
обичаме се като мак и памет,
спим като вино в раковини,
като морето в струята кръв на луната.
Стоим прегърнати на прозореца, от улицата ни гледат:
време е да узнаят!
Време е камъкът да поиска да разцъфти,
в безпокойството да затупти сърце.
Време е да стане време.
Време е.
1952
* Corona - Венец (лат.) - Б. пр.
© Паул Целан
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|