* * *

web | Светлината на света

ВИНАГИ
когато тук деца умират
най-крехките неща изгубват своята родина.
Жертвеното було на вечерната заря
в която тъмната душа на коса
жалостно зове нощта -
тихи ветрове повяват над треперещи треви
гасят руините на светлината им
и сеят смърт -

Винаги
когато тук деца умират
изгарят огнените образи
на тази нощ, самотна в своята тайна -
Но кой ли знае за указващите пътя знаци
които праща ни смъртта:
уханието от дървото на живота,
кукуригането на петел, което дните съкращава
магически часовник от тревогата на есента
където детски стаи рухват от проклятия -
разбиването на вълните о брега на мрака
кипящият, увличащ сън на времето -

Винаги
когато тук деца умират
огледалата в куклените домове се замъгляват
от дихания,
не виждат вече приказния танц на гномовете-пръстчета
облечени в атлаз от детска кръв;
Танца който в миг замира
като лунатичен свят
в далекоглед.

Винаги
когато тук деца умират
камък и звезда
и толкова съновидения
изгубват своята родина

1949

© Нели Закс
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008