ХОР НА СПАСЕНИТЕ

web | Светлината на света

Ние, спасените,
от чиито кухи кости смъртта издяла вече своите флейти
на чиито жили смъртта прокара вече своя лък -
нашите тела все още жалят за отминалите дни
с осакатената си музика.
Ние, спасените,
все още примките за нашите гърла висят
пред нас сред синкавия въздух -
все още всички пясъчни часовници се пълнят с капещата наша кръв.
Ние, спасените,
все още ни разяждат червеите на страха.
Нашата звезда лежи погребана в прахта.
Ние, спасените,
ви молим:
Покажете ни полека своето слънце.
Под строй ни поведете от една звезда към друга.
Позволете ни безмълвно да научим пак живота.
Иначе и песента на птица,
пълненето на ведрото в кладенеца
могат да разбунят лошо запечатаната наша болка
и да ни отнесат сред пяната.
Молим ви:
Не ни показвайте все още хапещ пес -
може да се случи, може да се случи
на прах да се разпаднем -
пред очите ви да се разтлеем в пепел.
Та какво задържа нашата тъкан?
Ние, бездиханните,
душите ни избягаха при Него от дълбоката среднощ
дълго преди да се спасят телата ни
в ковчега на мига.
Ние, спасените,
стискаме ръката ви,
разпознаваме очите ви -
но ни задържа заедно единствено разлъката,
разлъката в прахта
задържа ни при вас.

1946

© Нели Закс
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008