МАЙКА И ДЪЩЕРЯ

web | Светлината на света

"Най-после снеговете се стопяват,
    нощта е къса, дните дълги стават.
Настъпва вече пролетта,
    на всички носи радостта -
    ехти на птиците щастливи песента.

Светът е чиста радост за очите -
    съзираш дивни рози из лъките,
расте цветец подир цветец.
    Как свежо лъхаше ветрец,
    когато моят мил оплете ми венец.

Гората сивотата си прогони,
    седял е вече Май по всички клони -
от тях шуми зелен листак.
    Побързай, дружке с поглед благ -
    ти знаеш, имам среща с моя рицар драг."

Но майката дочу това и рече:
    "Разбрах! Без полза ще отричаш вече.
Разпътна си и ще мълчиш!
    Днес трябва да се забрадиш.
    При дружки идеш ли, без рокля ще вървиш!"

"Но, майко, вечно слушам твойта воля.
    Защо пък и за дрехи да те моля?
В тях няма твой конец дори.
    Не вдигай шум, а се смири!
    Къде е ключът? Раклата ми отвори!"

Заключена бе дрехата в сандъка.
    С едно дърво разби го тя без мъка.
А майката се съкруши -
    детето скрина й строши.
    Езикът й скова се, гняв я задуши.

Извади роклята с кенари тънки,
    надиплена на чудни ситни гънки.
Коланчето й тясно бе с везма.
    И виж - на Ройентал сама
    подхвърли топката си кипрата мома.

ок. 1210

© Найдхарт фон Ройентал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008