Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА

1.

Ярък залез над скалите,
Гасне уморен денят.
Клони свели са върбите,
Във водите ги топят.

Мътят ми сълзѝ очите!
Все далеч оставаш ти.
Жално шумолят върбите,
А тръстиката трепти.

В мисли, от тъга пропити,
Грейва меко любовта -
Тъй сияе през върбите
И тръстиката звезда.

2.

Облаци засилват здрача,
И - дъждовна пелена.
Вятърът горчиво плаче:
"Появи се, светлина!"

Колко тъжни са водите -
Липсва звездният им рой.
Ах, изтляха ми мечтите,
Не намирам миг покой!

3.

Вечер, покорен от сила,
Се отправям в полумрак
С мисълта за тебе, мила,
Към тръстиковия бряг.

На тръстиката потайна
Понесе ли се звукът,
Натъжава ме безкрайно
И сълзѝ текат, текат.

Там понякога долита
На гласа ти песента,
След което във водите
Бързо се изгубва тя.

4.

Залезът е в плам,
Блясък по билата,
Как насам-натам
Вятърът се мята!

Буря. Всеки миг
Святкат висините;
Бледият им лик
Броди по водите.

В мен се възкреси
Гледка от стихия:
Твоите коси
Веят се в магия!

5.

Няма полъх над водите
И тръстиката мълчи,
А луната бледа вплита
В нейния венец лъчи.

Леко из площта зелена
Птици плават на ята.
На скалите пет елена
Открояват се в нощта.

И заплаквам в тишината;
Нежен спомен от любов
Ми минава през душата
Като тих молитвен зов!

1832

 

 

© Николаус Ленау
© Димитър Димитров - превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2018, № 7 (224)