|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРАЙ ГРОБА
web | Светлината на света
Студ, есенна вечер, вятър мете,
Край гроба на майката плаче дете.
Роднини, приятели тълпят се там,
А попът говори усърдно и с плам
Как мъртвата майка набожна била,
Как вършела само добри дела,
Детето си носела все на ръце,
Но грижите пръснали туй сърце.
Не чувства дори, че в подобен час
Е грозно да хвали мъртвеца пред нас;
Прилежният поп не съзнава въобще,
Че къса сърцето на едно дете.
Дъжд плисва, усилва се, руква порой,
Над гроба сякаш заплаква и той,
Но туй не смущава надгробната реч,
А никой дори не поглежда далеч.
Не чува покойната проповедта,
Не чува как шиба дъждът в калта,
Ни воя на вятъра в сивия мрак,
Ни стона на своето дете сирак.
А мисли добро неуморният поп -
Залъгва народа край пресния гроб:
- Самият той тленна прах сред прахта -
Че никак не вярва във тленността.
1843
© Николаус Ленау
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|