НА МОЯТА КИТАРА

web | Светлината на света

Китаро, как висиш печално!
Ах, струните ти не звънтят
И скъсани отдавна, жално
В зефира вечерен трептят.

Мълчиш! Скръбта и теб целуна;
Звукът ти сладък не ехти,
Откакто всяка ведра струна
Се скъса в моите гърди.

Приятелят ми в цвят и сила
Пое с вълните на смъртта;
И пламенната моя мила
Лежи студена под пръстта.

Днес нови струни ще обтегна
На тебе, лиро, в тебе, гръд,
Та спомените да досегна,
Да звъннат горестта, смехът.

Ще идем в тъмната дъбрава,
Там дните пазят своя лик;
Ще вдигнем песните тогава
От гробовете им за миг.

Те с хора си ще ни обгърнат,
Екът им ще ни разтуши;
От тъмните вълни ще върнат
Обратно свидните души.

Звънтиш! И с порив плах полита
От дланите ми пак звукът;
В степта тъй птичка упорита
Догонва ятото на път.

ПАК господар съм на сърцето!
Ах, гръмва бурният акорд!
Изплуват духовете, ето -
Покачват се на моя борд.

Приятелю, тъй прям и верен,
Пак виждам твоите черти,
Пак чувам глас добронамерен...
Момиче дивно, где си ти?

Уви! Лъстят ме мрачни сили!
Приятел? Русото дете?
Мъглата скрива мойте мили,
А вятър тръните мете!

1832

© Николаус Ленау
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008