|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЕТАМОРФОЗА
web | Светлината
на света
Красивата ми сестра си замина и няма да я намериш,
Не можеш да я срещнеш в града.
Нито да й позвъниш по телефона или пък да й пишеш писма,
Отиде в манастир, където не желаеше да бъде.
В килия, която не харесваше.
Понеже не вярваше в друго освен в живота тук,
Който украсяваше със знамена и дрънкулки,
Лъскаше го като златна купа, влюбената.
Сила и очарование бяха нейните одежди.
В пашкул се сви разкошната гъсеница,
Изправена високо с огненото кадифе на кожата си,
С треперещите рогчета на охлюв, незнаеща за своята метаморфоза.
В мъничкия си ковчег лежи тя толкоз леко,
Че на рамо могат да го вдигнат ралица и жълти цветове на боб
И да го понесат посред житата
Към празника на Сириус.
1962
© Мари Луизе Кашниц
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|