ОТГОВОРНИЯТ УВОЛНЯВА БЕЗОТГОВОРНИЯ

Михаел Шаранг

web | Сън с флейта

Сега ми идвате.
Сега ми го казвате.
Сега е много късно.

Защо не дойдохте по-рано?
Защо не ми го казахте по-рано?
По-рано нямаше да е много късно.

Сега всички го знаят.
Сега вече не можем да го уредим помежду си.
Сега нещата поеха своя ход.

Защо ви трябваше да го раздрънквате.
Защо ви трябваше да се перчите?
Защо за бога?

Не казвайте, че щях да ви изгоня.
Не казвайте, че щях да съм първият, който да го разтръби.
Не казвайте, че щях да съм последният, който да прояви разбиране.

Не можахте ли да прецените, че ще се провалите.
Не можахте ли да прецените, че никой няма да ви последва.
Не можахте ли да прецените, че това няма смисъл?

Да допуснем, че не се бяхте провалили.
Да допуснем, че всички ви бяха последвали.
Да допуснем, че бихте се задържали за един ден.

Слава богу, само неколцина ви последваха.
Слава богу, останалите бяха достатъчно умни.
Достатъчно засега.

Ето какво още ме интересува: Какво бяхте намислили?
Ето какво още повече ме интересува: Как си го представяхте в подробности?
Ето какво най-вече ме интересува: Какво щяхте да сторите, ако всички ви бяха последвали и никой не се бе намесил?

Е, виждате ли.
Е, виждате ли.
Е, виждате ли.

Мислите, че ви смятам за глупав.
Мислите, че ми е драго да ви подписвам уволнението.
Мислите, че сега си отмъщавам.

Положително една от вашите промени щеше да бъде аз да загубя мястото си.
Положително една от вашите промени щеше да бъде ръководството на предприятието вече да не е ръководство на предприятието.
Положително една от вашите промени щеше да бъде ние повече да нямаме думата.

Как мислите, какво щеше да стане тогава със завода?
Как мислите, кой щеше да замени хората с опит?
Как мислите, как щяхте да се справите без нас?

За какво ви е да вършите всичко това?
За какво има профсъюз?
За какво има партия, застъпваща интересите на работниците?

Не казвам, че никой не бива да си отваря устата.
Не казвам, че и на мен не ми се ще някои неща да се променят.
Не казвам, че тук всичко е наред.

Но трябваше да се обърнете към директора на завода.
Но трябваше да се обърнете към заводската управа.
Но трябваше да се обърнете към мен.

Помислете: Не сте порасли за един ден.
Помислете: Не сте усвоили работата си при нас за един ден.
Помислете: Промените също не стават за един ден.

Научете се да различавате позволено от непозволено.
Научете се да различавате законно от незаконно.
Научете се да различавате възможно от невъзможно.

Честно казано, смятам ви за кадърен човек.
Честно казано, смятам ви за събуден момък.
Честно казано, не вярвам да сторите това, което казахте.

Трябва да знаете, че лично нямам нищо против вас.
Трябва да знаете, че на младини и аз си позволявах едно-друго.
Трябва да знаете, че нямам нищо против нови идеи.

Но нима вашите идеи са нови?
Но нима бъдещето не е в по-доброто социално партньорство?
Но нима не опитахте нещо, което мнозина преди вас са опитвали безуспешно?

Както искате, но мнозина от колегите ви са против вас.
Както искате, но профсъюзният ръководител е против вас.
Както искате, но трябва да ви уволня.

На ваше място, тъй да се рече, бих агитирал подмолно.
На ваше място не бих разгласявал тъй шумно възгледите си.
На ваше място бих оставил нещата в мене първо да узреят.

Между нас казано: Кой ви пусна тази муха?
Между нас казано: Тази щурава идея не ви е дошла насън, нали?
Между нас казано: Кой ви е насъскал?

Не очаквайте от мен да се застъпя прекомерно за вас.
Не очаквайте от мен заради вас да се скарам с всички.
Не очаквайте от мен да впиша друга причина за уволнението освен истинската.

По мое мнение пакости на себе си всеки, заел се да реже клона, на който седи.
По мое мнение навредихте си сам, макар че искахте да навредите на други.
По мое мнение вече няма тъй лесно да си намерите работа.

Поставете се в моето положение: Аз имам семейство.
Поставете се в моето положение: Аз имам дом.
Поставете се в моето положение: Аз също съм само човек.

А вие навярно щяхте да ми отнемете семейството.
А вие навярно щяхте да ми отнемете дома.
А вие навярно щяхте да ми отнемете човешкото достойнство.

Не казвайте, че дрънкам празни приказки.
Не казвайте, че съм вашият зъл демон.
Не казвайте, че аз, тъй да се рече, съм отговорен за системата.

Намерете някого, който все още да седне на маса с вас.
Намерете някого, който все още да се разтревожи за вас.
Намерете някого, който все още да ви влезе в положението.

Лесно ви е да се усмихвате.
Лесно ви е да вдигате рамене.
Лесно ви е да свивате юмрук.

Нима някога сте се учили да се покорявате на необходимостта?
Нима някога сте се учили да се вслушвате в разума?
Нима някога сте се учили да поемате отговорност?

Получихте си го.
Получихте си го.
Получихте си го.

При това човек като вас има хиляди възможности да се изяви.
При това човек като вас има хиляди възможности да осмисли живота си.
При това човек като вас има хиляди възможности да преуспее.

Липсва ви някой, който да ви ръководи.
Липсва ви връзката със заводската управа.
Липсва ви чувството за съпринадлежност.

Та у нас има демокрация.
Трябва да си избиете от главата мисълта за пряка демокрация.
Та у нас има дискусия за общо управление.
Трябва да си избиете от главата мисълта за самостоятелно управление.
Та у нас има реформи.
Трябва да си избиете от главата мисълта за революция.

Може ли да ви предложа огънче?
Може ли да ви изтупам пърхота от ризата?
Може ли да ви дам съвет за из път?

Вървете през света с отворени очи.
Вървете и се опомнете.
Вървете да се регистрирате като безработен.

Не може да пренебрегвате даденостите.
Не може да пренебрегвате нашето съществуване.
Не може да пренебрегвате нашите отряди за заводска охрана.

Най-сетне всеки иска да държи хората си изкъсо.
Най-сетне никой не може да се лиши от насъщния.
Най-сетне никой не желае да му изстине мястото.

По-добре да ви кажа няколко думи.
По-добре за в бъдеще не се замесвайте.
По-добре се заселете другаде.

Ако някога се нуждаете от нещо, помислете, че тук можехте да имате всичко.
Ако някога се нуждаете от помощ, помислете за нашите социални добавки.
Ако някога се нуждаете от храна, помислете за нашия заводски стол.

Ако дори някой ден се озовете в канавката, помислете, че тук сме издигнали санитарните съоръжения до най-съвременно равнище.
Ако дори някой ден се озовете на кривия път, помислете, че тук при нас евентуално можехте да си пробиете път.
Ако дори някой ден се озовете в затвора, помислете, че ние се справихме с вас без полиция.

Сбогом и дано не забравите думите ми.
Сбогом и дано ви дойде по-добър ум.
Сбогом и се опомнете.

Почистете първо пред собствената си порта,
тогава вече няма да се налага да чистите толкова пред чужди порти.
Потърсете лошото първо у себе си,
тогава няма да търсите лошото винаги само у другите.
Поставете се първо в моето положение,
тогава ще разберете по-добре и своето положение.

Каквото можех да направя за вас, направих го.
Вече сме се погрижили
никъде другаде да не ви е така добре, както при нас,
никъде другаде да не се отървете така просто, както при нас,
никъде другаде да не можете да приказвате така на едро, както при нас,
никъде другаде да не можете да се правите така лесно на невинен, както при нас.

1970

© Михаел Шаранг
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.01.2007
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009