|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОВИТЕ ТВОРБИ НА ОГЪСТ ХАЙЛЪНД Лис Ейнзая Когато за пръв път разговарях с Огъст Хайлънд за неговите литературни творби и за неговите рисунки, той се засмя с типичния за него звучен смях и каза нещо, което няма да забравя никога: “Скромността е най-добрият подход за всички велики хора на изкуството.” Хайлънд е не само скромен, не само човек, който се смее заразително, той е изтъкната личност в света на изкуството: писател, художник, редактор и издател, с който може да се гордее всеки век - пиша тези думи без колебание. Неговият творчески ум и редицата негови изяви демонстрират ярката употреба на думите в сферата на изящните изкуства. Нека така започне пътуването ни в сложния и многопластов свят на Огъст Хайлънд. Хайлънд нарича своята техника на използване на думите и езика като елементи на рисунката “Алфанумерично рисуване”. Този вид рисуване позволява на фразите да се превърнат в безсловесни форми, композирани по определен начин и предложени на зрителя в определени конфигурации, като видимо са лишени от контекст и значение. За да разбираме творбите на Огъст Хайлънд, трябва да започнем да разбираме следното: как можем да отстраним контекста от думите? Можем ли да елиминираме всичките асоциации на тяхното значение? Имаме ли право да игнорираме изцяло това тяхно значение, когато думите станат елементи на картината? На какъв етап думите се нуждаят от интерпретация и кога започваме да създаваме такъв вид интерпретация? Не сме ли ние, днешните съвременни и не особено пестеливи консуматори на думи, завинаги затворени в капана на контекстуалната им употреба? Най-новите творби на Хайлънд в света на изящното изкуство включват безкрайни вариации на възможността думите да бъдат употребявани като чисто визуални обекти. В тях палитрата на художника най-убедително демонстрира своята наситеност. Творчеството му наистина придобива безпределна дълбочина - без начало и без край, без стени и ограничения. Изучавайки редица езици, включително гръцки, латински, иврит и арабски, Хайлънд съхранява думите както художник пази любимите бои за платното, върху което се ражда неговата творба. Вариациите, които Хайлънд предлага, са толкова многообразни, че ни е трудно да си представим пълната им гама. Цветът е основен фактор в картините на художника: текстът бива оцветяван различно, представяйки многообразие от цветови комбинации и сенки, за да предаде интензивността и насочеността на всяка творба. По такъв начин литературните нюанси стават вътрешен елемент на рисунката, а рисунката се превръща в подсъзнателен литературен изказ. С оглед на техниката “алфанумерично рисуване” от съществено значение е една от най-новите картини на Хайлънд с название “Библиогенеза”. Тя представлява портрет, създаден чрез изписване на думите “крал”, “кралица”, “майка”, “дъщеря” и “бъдеще”. Всички тези думи могат да се прочетат с лекота на картината. Но източниците на асоциацията остават неизвестни за зрителя, те не са споделени с него, тези особени източници на вдъхновение са тайната на художника Хайлънд. Картината внушава чувство за съществуването на нещо дълбоко скрито. Единствено художникът е в състояние да сподели онова, което вълнува съзнанието му. Той го прави, като представя на зрителя на пръв поглед произволно взети комбинации от обекти, изобразени чрез уж безразборно струпване на думи една до друга или една върху друга. Можем ли на наречем такава творба съзнателно водеща зрителя към определена реакция? Да, можем и то с право. Най-голямото напрежение, съществуващо в картината “Библиогенеза” на Хайлънд между съзнателното и подсъзнателното, е натоварено с определена цел. Творбата представлява загадка, която не можем напълно да разгадаем, но се досещаме за правилния отговор. Това ни кара да се вглеждаме в “Библиогенеза” отново и отново. Очевидно е, че посредством картините си Хайлънд е развил чувство за литературна пропорция. Като творец на словото той е създал десетки литературни творби с пълнокръвни литературни герои, притежаващи свои собствени гласове и проявяващи се в различни жанрове. Тази значителна литературна продукция подпомага Хайлънд в създаването на картини, изграждащи образи чрез физическо наслагване/подреждане в определен ред на повтарящи се отделни думи. Използвайки техниката “алфанумерично рисуване”, както и модерни технологии за постигане на образа, Хайлънд създава уникални образци на творби на изящното изкуство - някои от тях са с големината на човешки нокът, други достигат размерите на фасада на четириетажна сграда. Всичките му рисунки са създадени с изключителна яснота на образа. Самите образи са разположени върху платно или върху хартия за съхранение на архивни документи. Също както Уилиям Блейк (английски поет и художник 1757-1827- бел.пр.) започва артистичния си живот към края на ХVІІІ със своя “Осветен ръкопис” (“Illuminated Manuscript”), Огъст Хайлънд предприема своето пътешествие в света на изкуството, комбинирайки образи, чувства и думи, за да създаде нов жанр - като прави пробив сред съществуващите днес отделни форми на дигиталните компютърни изкуства и постмодерните течения на изящните изкуства. В рисунката на Хайлънд “Взаимно проникващи контури на скоростта” се чувства богато разнообразие на цветове и образи. Обхватът и размерът на текста в рисунката е уникален, творбата излъчва детска невинност и стремеж светът да бъде приет такъв, какъвто е. Удоволствието от наблюдението на тази картина произтича от нейния контраст с останалите произведения от новата колекция творби на художника. В противоположната страна на спектъра е картината “Специфични комбинации за моделиране на същността” - наситена черно-бяла творба, внушаваща чувство на присъствие в натоварените улици на съвременен американски град. Умът търси посланието в пълзящия във всички посоки черен цвят, и текстът, издържан в бяло. Но такова послание просто е различно за всеки човек. В картината “Наситени контрасти на отклонението” текстът се състои от аморфно натрупани фрази, създаващи форми в черно и бяло. Една единствена дума изпъква на преден план - думата “Любов”. Тя е самотна сред останалите форми като поет, изправен в стая, препълнена с хора, непроявяващи никакъв интерес към стиховете му. Последните ми бележки са посветени на картината на Огъст Хайлънд “Комбинация от обекти”. Художникът заобикаля със строги линии думите, които подредени по определен начин изграждат различни обекти. По този начин той внушава чувството за пълна изолираност на човешкия ум в света, който издига прецизността в самоцел. Каква е посоката на развитие, в която ще поеме този ум? Не зная, не е необходимо да зная - важното е, че този въпрос вече възпламенява съзнанието ми. На остров Крит през 1700 г. пр.Хр. е открит известният Фетски диск. Дискът разказва история на език, който не бил известен на съвременниците, но комбинацията от образи върху диска създавала определена спойка между чувства и движение. Хайлънд постига същото в своите творби. Използвайки като база класическата традиция в литературата, той се откъсва от модерната концепция за начало, среда и край. Неговите алфанумерични рисунки разказват истории за места, лица и време без начало и край. Тези творби могат да бъдат наречени “коридори на чувствата”. Особено интересно е да се проследи мястото на новите високи технологии в творчеството на Хайлънд. Единствено човешките същества са дарени със способността да създават, но те могат да постигат това далеч по-съвършено, използвайки съвременни технологически средства. Огъст Хайлънд смята, че творецът е призван да ги използва, да ги превърне в елемент от артистичния си живот. През септември 2004 г. Огъст Хайлънд ще изнесе цикъл от лекции в Харвардския Университет в Кембридж, Масачузетс. Той ще пристигне там облечен в ежедневните си дрехи и ще се опита да проведе честна дискусия със студентската аудитория относно абсурдните и силните страни на академическото образование в областта на изкуството. Ще направи опит да обясни с прости и разбираеми думи комплектността и многопластовите измерения на своите творби. В Харвардския университет е открита постоянна изложба от най-новите негови платна.
Огъст Хайлънд е собственик и главен редактор на литературното списание “Muse Apprentice Guild”, издавано в Сан Диего, Калифорния, което публикува секция за съвременна българска литература. Редактор на тази секция е Здравка Евтимова.
© Лис Ейнзая |