Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОКЛЯТИЕТО НА ПЕВЕЦА

web | Светлината на света

Един прекрасен замък в старинни времена
Властта си разпростирал над цялата страна;
Ухаещи градини обгръщали го с цвят,
Сред тях фонтани бистри в дъга росели хлад.

Живял там крал преситен от слава и разкош,
Седял на трона бледен, по-мрачен и от нощ;
Кроял дела ужасни, в очите яд таял,
Бичувал с думи гневни, перото в кръв топял.

Веднъж певци поели към дивния палат -
Момче с къдрици златни и старец белобрад;
Старикът стискал арфа и яздел с горд стоеж
Край него бодро крачел цъфтящият младеж.

Старикът благ му казал: "Готви се, сине мой!
За най-умилни песни душата си настрой!
Да пламнат скръб и радост по твоето лице,
Че трябва да затрогнем днес кралското сърце."

И ето, те застават в блестящия чертог,
Кралицата и кралят седят на трон висок,
Той - северно сияние, вещаещо злина,
Тя - прелестна и нежна, изгряваща луна.

Старикът пръв изтръгва от арфата си звук,
Нараства той, изпълва слуха на всички тук;
Гласът момчешки литва към светлия простор,
А старческият тътне като подземен хор.

Запяват те за младост, за обич, за копнеж,
За свобода и гордост, за вярност и стремеж;
Възпяват всичко сладко, вълнуващо кръвта,
Възпяват всичко светло, надигащо гръдта.

Стълпените придворни забравят своя смях,
Суровите войници чела навеждат в страх;
Кралицата немее от жал и красота
И хвърля на певците в миг розата си тя.

"Народа прелъстихте, жена ми ли сега?" -
Извиква злобно кралят с трепереща снага,
Гърдите на момчето пронизва с меча сам
И вместо дивни песни, избликва кръв оттам.

И сякаш буря пръсва в миг гостите безчет.
В ръцете на старика младежът хъхри блед;
Той с плаща го загръща, изнася го навън,
За коня го привързва и тръгва като в сън.

При портите високи се спира сред нощта
И сваля свойта арфа - най-звънката в света,
В колоната я хрясва сам старият певец
И виква тъй, че гръмва из целия дворец:

"Проклет бъди, палате! Чуй, вече нивга в теб
Да не отеква песен, а само шум нелеп,
Да слушаш плач и вопли, да пъшкаш в робски страх,
Дордето дух-мъстител не те превърне в прах!

Горко на вас, градини, сред майския ветрец!
Показвам ви лицето на този свят мъртвец,
За да изсъхнат тука поток и храсталак,
Да станете пустиня, безплоден камънак!

Проклет бъди, злодейо! Погубваш ти певци!
Да се стремиш напразно към слава и венци!
Да се стопи в безкрая като предсмъртен стон
Зловещото ти име ведно със твоя трон!"

Тъй старецът извикал и в мрака чул го Бог -
Днес срутен до основи е гордият чертог;
Една колона само напомня за разкош,
Но пукната е вече, ще рухне тя за нощ.

Уханните градини са жалки съсипни,
Дърво не хвърля сянка, поток не ромони.
А краля не прославят с прочутите крале.
Забравен е навеки! Певецът го прокле.

1814

 

 

© Лудвиг Уланд
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2004

Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008