|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ЕДИН СПОМЕНИК
web | Светлината
на света
Докосва времето в летежа си не само
Цветята полски и разкоша на гората,
Дъха на младостта и бликащата сила:
Най-пагубно громи света на мисълта.
Красивото, достойно, пълноценно, вечно,
Заслужилото труд и всяка жертва,
То прави го така безцветно, кухо, дребно,
Така нищожно, че самите сме сразени.
Все пак блазе ни, ако вярно пепелта
Искрата пази, ако клетото сърце
Не се е уморило да пламти отново!
Защото истинска е само тази жар,
Картината е по-значима от предмета,
Илюзията властва над реалността.
А виждаш ли отвъд, не си живял напразно;
Животът следва сцената: и там, и тук,
Щом блянът отлети, завесата се спуска.
1825
© Лудвиг Уланд
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.10.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|