Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА
web | Светлината
на света
От
тебе не отвръщам аз лице.
Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
и се подсмиваш.
Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.
Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
или пък за какво?
Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
че който на света премного е видял,
усмихва се, ръцете на корема скръства
и мълчи.
1929
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|