Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В ПАРТЕРА
web | Светлината
на света
Пиесата е с мироглед. Като мишленце
седи до мен Отилия, съвсем без мощ.
Един очаква след театъра каренце,
друг - сладка нощ...
Долага за търговците слугата,
гърми шампанско, дамата е с тоалет.
А тази шие шапки... Галя й ръката...
Какъв късмет!
На сцената любов и страст до изнемога,
но всичко - сдържано, прилично, с красота.
"Отилия - шептя, - цениш ли ме, за бога?!"
Ах: кимва тя.
И вече ми е все едно: не забелязвам
трагедията, даже чувствам малко хлад.
Щом дамата отрова глътва, казвам:
"И съм богат..."
Не ме засяга глупавата им интрига!
Виж само как стърчат покрай трупа любим!
Достатъчно!
"Отилия! - изричам. - Стига,
да си вървим..."
1913
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|