МЪЖЪТ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО

web | Светлината на света

Внезапно погледът ти се спира на огледалото
и се заковава.
Виждаш:

Избръснатите до блясък страни
- "бузка": това е добре за другите, -
изящно изваяната уста, гладката горна устна,
вратовръзката стои хубаво - не, все пак:
поправи я!

Сега си безукорен.
Коси, нос, врат, яка, рамене - всичко е добре
        композирана картина -
изцяло те одобрява твоят поглед.

С наслада се взираш в себе си,
разглеждаш копринените къдрици покрай ушите,
незабележимо се поизпъчваш -
толкова си самодоволен
и усещаш здравата сърцевина на живота си.

Впрочем по стъклото са кацали мухи
или пък някакъв химически процес е разял амалгамата:
там виждаш малки мътни зеници...

А сега пак пренастрой вътрешния далекомер на очите си:
На дясното слепоочие
- но само ако се взреш внимателно -
личат няколко ситни бръчки,
стрелкови окопи на кожата -
не, това не са още бръчки,
но все пак там, на същото място, някога ще се появят.

Тогава ще бъдеш старец;
тогава хората ще говорят: "Старият Каспар...";
тогава леко ще подиграват момичето, на което
    прошепваш нещо -
"С този старец ли?..." - ще кажат приятелките му.
Старец.

Как само се гледате -
мъжът от стъклото и ти!
Никога,
никога друг човек не ще те гледа така -
без следа от ирония.
Изобщо не смееш да се гледаш в огледалото.
Tat tvam asi?...¹
Гладко е лицето ти, добре измито, избърсано.
Времето се е плискало в него.
Това лице, пепелище на твоите чувства, ти си съсипал
    с лъжи,
смях,
целувки, мълчания, мъки, въздишки - с живот, -
виж, под лявото око имаш малки петна.

Оправи лицето си в огледалото!
От преживяното през тези последни години
нищо не ти личи.
Всичко ти личи.

Казват, понякога факирите се хипнотизират сами.
Ако дълго се взираш в огледалото, тъй пише в енциклопедията,
изпадаш в транс...
Гледаш човека насреща,
който гледа как ти гледаш -
ти гледаш как той гледа как ти...
Отвърна очи! Събуди се.

Тъй, подпрян на лакът, би излязла хубава снимка
    за илюстрованите списания:
поетът гледа строго абоната,
изисква страхопочитание - признат, докато трае един
    разсеян поглед; недостъпен, напълно уверен,
сякаш изваян от замръзнала мас - съвършена вещ.

В двете искрящи точици,
поставени в центъра на очите ти,
блещука животът.
Всъщност сме много красиви, нали?...
Ти се разглеждаш, както се гледат мъжете в бръснарниците,
когато, подстригани, стават:
"Всичко е, слава богу, на мястото си, а ние сме все тъй
    представителни!..."
Дълго се наблюдават в огледалото:
проверка на ротата, извършена от фелдфебела-поглед -
не могат да се откъснат,
после изпъват жилетката си
и с нови сили излизат на улицата,
напълно готови за битката с другите, неподстриганите.

Но изведнъж
трайната сигурност на твоето изгладено сако изчезва;
идва страхът.
Страх се таи в тъмните отвори на носа ти,
с който вдишваш въздух;
тенекията върху камината тихо потрепва,
ти чуваш с очите си...

Кажи нещо!
Говори!
Пророкувай какво ще стане нататък!
Дали ще умра сред грижи, в легло: наобиколен от строг
    професор, медицинска сестра в бяло и сладникаво
    миришещи шишенца;
или ще пукна без шум на някое шосе, съвсем сам -
на другите скитници понякога приказвам по френски,
    понеже все пак съм бил нещо по-добро;
дали ще си изкашлям дробовете, или кротко ще се отпусна в креслото...

Бялото на очите ти бавно се налива с кръв -
какво състрадание изпитваш към себе си!
Обожаваш се с омраза.

Говори!
Пророкувай:
Успех... Престиж... Забрава... Безпаричие... Унижения...

    Охранените ти другари минават край теб и те тупат
    ободрително по рамото, с леко злорадство.

Кичур. Целувана уста. Живото кълбо на главата.
С напрегнати мускули се гледате двамата.
Още не се вижда нищо. Още и двамата сте красиви.
Дълбоко вътре гризе страхът.

"Върху яката на сакото си - казва мъжът от огледалото
на другия мъж - имате косъм!
Виждате ли? Блести в светлината на вечерната лампа -
    странно, ала така не бива; моля, махнете го!..."
Грижливо отстранявате косъма.

Отдалечавам се от огледалото.
Другият - също...
Разговор не е имало.
Очите се взират в пустотата,
с огледален поглед -
без другия от огледалото.

Сам.

1928

© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008