Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИДЕАЛЪТ
web | Светлината
на света
Да, ти това би желал:
вила с голяма тераса в полето,
отзад - "Фридрихщрасе", отпред - морето;
с прелестен изглед, светско-първичен -
от банята виждаш върха епичен,
но вечер отиваш в кино луксозно.
Всичко - скромно, непретенциозно:
Девет стаи - не, по-добре десет!
На покрива - дъбове, там е финесът.
Радио, парно, безлюдност пълна,
прислуга възпитана, главно - безмълвна,
сладка жена, породиста и с нерв -
(и още една за неделя, в резерв), -
библиотека, край теб - самота,
пчелички жужукат в безбрежността.
В обора: две понита, четири коня;
осем коли, моторетка - а оня,
който ги кара, си ти - защо не?
Понякога ходиш на лов за свине.
Да, а това пък забравих съвсем:
изискана кухня, разглезен корем,
стари вина от разкошен бокал -
и все си оставаш ненапълнял.
А също - пари. И бижута - вагон.
Без мъка натрупваш милион след милион.
Пътуваш. Животът е пъстър, забавен.
Прекрасни деца. Неувяхващо здраве.
Да, ти това би желал!
А как са нещата тук на земята?
Сякаш така е решила съдбата -
тя земното щастие peu à peu1 дава.
Все нещо не те удовлетворява.
Имаш пари, но липсват блондинки,
жената откриваш, нямаш стотинки -
при гейша отиваш, но пречи воалът -
ту виното липсва, ту липсва бокалът.
Все нещо!
Но нека човек не се вкисва!
Всяко щастие понамирисва.
Желаем: Имот. Красота. Положение.
Всичко да имаш -
е изключение.
1927
1. Малко по малко (фр.) - Б. пр. [обратно]
© Курт Тухолски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|