СЛОВО ЗА СТИХОТВОРЕНИЕТО

web | Светлината на света

Стихотворението не е място, където се отглежда красотата.

Там се говори за сол, разяждаща раните.
Там се говори за смърт, за осквернени езици.
За отечества, които напомнят железни обувки.
Стихотворението не е място, където се разкрасява истината.

Там се говори за кръв, която изтича от раните.
За бедността, бедността, бедността на мечтата.
За разорение и за смет, за рухнали утопии.
Стихотворението не е място, където се лекува болката.

Там се говори за гняв, за измама и глад
(степените на ситостта там не се възпяват).
Там се говори за поглъщане и за погълнати
от пастта на мъката и съмненията, това е хроника на страданията.
Стихотворението не е място, където се облекчава
сетният час, утихва гладът и проблясва надеждата.

Стихотворението е място на смъртно ранената истина.
К р и л а!  К р и л а!  А н г е л ъ т  п а д а,  п е р а т а  м у
с е  р а з л е т я в а т,  к ъ р в а в и,  в  б у р я т а  н а  И с т о р и я т а!

Стихотворението не е място, където се щади ангелът.

1974

© Кристоф Мекел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.05.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008