ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ СУМРАКА

web | Светлината на света

Сред сняг и врани свих към планината,
която все не идваше при мен,
но там открих акули в езерата
с вдървени, черни перки, с кух корем.

В клисури, вирове, под жарки стволи
живях сред вълци, гъски, риби-меч,
видях на чайките крилата голи,
щом есен плъзна в залива далеч.

Нощта бе светла, грееше луната,
небето с топли вихри затрептя,
и не една страна в далечината
твърдеше, че от този свят е тя.

Видях най-първо бурни океани,
а дюните настъпваха сред прах,
след туй изникнаха скали вкопани -
пред стъклен хълм седеше просяк плах.

Кух рог на радостта му бе сърцето,
а той бе сляп - аз маската свалих,
открих си пред лопèните лицето
и с вятъра косите си измих.

А бавно хълма вятърът рушеше,
пречистваше скали и брегове,
тъгата на морените личеше
през сумрака на късни часове.

Но в шахтите по хълма пак не свети,
и рудниците са миражен кръг,
по камъка расте усойно цвете,
ала не зърнах черния му стрък.

И хълма аз на пух и прах направих;
строшен бе на това небе ликът,
очите си на просяка оставих
и пак към оня свят поех на път.

1958

© Кристоф Мекел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008