ЛОВ НА ХИМЕРА

web | Светлината на света

През мрака тичах и крещях - Видях:
на светло, чуйте ме, вървеше там...
Какво вървеше?
                            Хълм, кит, вълк, цял куп
отломъци, от черен остров част,
брониран кораб, паякова сган,
дим, облаци, джудже, грамаден пес,
сюрия камъни - с различна плът
чудовище столико там пълзи...
Видя го, значи, да върви?
                                            Видях:
минава през камъш, ломи скали,
из въздуха се носи, по брега,
закрива равнините и пълзи
под свода, влачи диря през реки,
горите затъмнява, бълва дим...
С какво покрит бе звярът?
                                            Там видях:
с трева, желязна броня, кадифе,
масивна ризница и перлен плащ,
ботуши с шип, сплъстен кожух, калпак
и свинска кожа, конски косми, плат,
отдолу кости мърдат, люспи, рог,
нагръдник от пера и тиня, сняг,
и кожа от дърво, метал и лед...
А членовете?
                      С нокти и рога,
от влажни перки пънове стърчат,
крила гигантски, дълги пипала,
извити към небето, лапи в кал,
бодли, опашки, четина виси
и бяла, тежка се люлее там...
Очите му?
                  Безброй. Мъждукащ здрач,
стъкла и въглени, ръжда и лой,
блуждаещи огньове, същества
вълшебни, древни, чужди, с блясък див,
в бездънни сиви ями тлее жар,
отгоре - мигли, влажни и втвърдени...
Какво изрече звярът?
                                    Изрева,
затропа, задрънча и заскимтя -
сто кучета под грейнала луна, -
трошене на скали, грухтене, вой,
мърморене, пухтеж, прозявка, дъх,
сподавен хохот и провлачен стон,
а после - песен, кротък смях и звън...
Какво направи звярът?
                                        Тръгна в кръг,
пое на юг, на север - и расте
надлъж и шир, разгръща се навред
и пак се свива, и изпълва в миг
простора, всички градове, води,
а равнините пък докрай покри.
А името му? - Няма! - Откъде се взе?
От мрака, от водите, бездните - бе там,
когато аз дойдох, простираше се вред,
без сянка, без следа от произход...

Е, и сега? - Мълчах. - На лов отивай!
Нареждаме да хванеш тоя звяр,
пред прага ни да го положиш утре!

Къде да ида, викнах, сам не зная
къде му е сърцето, как да почна...

Но без да ме погледнат и за миг,
поеха мълком през нощта и мрака.

1962

© Кристоф Мекел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.12.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008