* * *

web | Светлината на света

СТРАХЪТ СЕ ВДИГНА В МЕН.
Като жена, която си е спомнила ужасно нещо
и след това - ако държи две стаи -
се лута от едната в другата,
така страхът се лута в мен напред-назад.
Често му приказвам,
пея и за него аз се моля,
или с часове чета на глас
от много умни, много свети книги.
Но това не му въздейства.
Така той само става все по-тежък,
докато всяко място, дето стъпи,
се разтреперва.
И вече всичко в мен трепери,
колене, ръце и устни,
а най-силно може би клепачите на моите очи.
Но той не се успокоява от това
и през портата на разума
нахлува в бедната душа.
А там отдавна всичко се люлее.
Картини от небето и от ада
сгромолясват се една връз друга и върху страхливката.
О, бедната!
Тя никога не ще успее да заспи,
той никога не ще ми позволи да спя,
понеже някой му е казал слово,
което като меч,
вързан за конеца на едничката надежда,
виси над нас.

1956

© Кристине Лавант
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008