Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Светлината на света
ПАК КРАДЕЦЪТ У СЪСЕДА СВИ,
а прозорецът ми бе отворен;
като сюнгер, напоен догоре,
в самота сърцето ми кърви.
Пак се гърчат устните ми днес,
ронят плач, молби, закани луди;
а отсреща всичко се разбуди,
в бяг летят кокошки, котка, пес.
Не дойде при мен, отново взе
същество, ламтящо да живее;
лунният часовник пак беснее,
вре стрелките в моите нозе.
В горест съхнат жадните уста,
в горест тръпне чашата в ръката,
в горест моля милост за душата
и предъвквам свойта самота.
1956
© Кристине Лавант
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|