|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Светлината на света
КАЖИ МИ ЕДНА ДУМА
и ще ти извая от цимента цвете,
понеже станах силна в своята слабост
от безсмисленото чакане,
станах магнетична в сетивата си.
Със сигурност ще трябва да се появиш!
Над гарата трепери въздухът,
рояци гълъби очакват
настъпването на голямата ми радост.
Светлината нежно е полегнала на релсите,
далече от косите на девойките
и от очите на мъжете.
Престанах да ридая,
дори престанах да очаквам чудото,
защото непрекъснато се случва същото,
докато моята слабост все нараства,
издига се, издига се, излита чак над гълъбите
и се спуска в тъмни кладенци,
където даже денем може да се видят
скритите звезди.
Там долу не се сменят ден и нощ,
там долу непрекъснато жадуваш
нежното цветче на моето желание.
1956
© Кристине Лавант
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.08.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|