НА МАЙКА МИ

web | Светлината на света

Макар без поздрав и писмо от мен,
Съмнения не бива да таиш
В сърцето, че синовната любов,
Която ти дължа, от мойта гръд
Е отлетяла. Както канара,
Закотвена навеки сред река,
Не се поклаща, нищо че вълни,
Ту бурни, ту спокойни там шумят
И от очите ни я скриват, тъй
Не се поклаща любовта към теб
В гръдта ми, но житейският поток
Ту бурно я връхлита с дива скръб,
Ту с радост кротко я залива в миг
И пречи й да извиси глава,
Да заблести сред слънчеви лъчи,
Та с всеки поглед да разбираш ти
Как нежно те почита твоят син.

1767

© Йохан Волфганг Гьоте
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008