ЛЮБИМА, СВЕТЪТ Е ПРЕКРАСЕН

web

Винаги когато с теб се любим скрито,
искаме да зърнем през стените
как далеч дърво и облак се преплитат,
щом полъхне вятър над горите.
Милиони влюбени върху Земята
като нас за щастие жадуват,
не пропускат даже и минута
в светъл унес да не се целуват.

      Любима, светът е прекрасен!
      Но сенки ужасни
            още се мятат
                  навред по Земята:
сърца похабени,
      гладуващи майки,
            от скръб угнетени,
                  гаменски шайки,
бомби, вдовици,
      фугасна зараза,
            мъртви войници,
                  омраза, омраза...
      Любима, не искам, дордето съм жив,
      да бъда едничък щастлив!

Винаги когато с обич се притиснем,
ще поглеждаме и през стените:
любовта желае бъдното да смислим,
та звездите мирно да прелитат
да не бъдат в мрака искри от пожари -
смърт за всяка радост краткотрайна.
Като нас когото обич пари,
мисли само за любов безкрайна...

© Йенс Герлах
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2004, № 11 (60)