ПРИСТИГАНЕ

web | Светлината на света

I

Моята врата
те призова, затворих
прозореца, строшеното стъкло
затулих, облакът,
мой покрив под свистящи ветрове,
се вдигна, цветове на слез
поникнаха през сламата, откраднах
светлината на дъжда и светлината
на разплискана вода - така в дома си
мрака изгорих.

На прага
твоята страна
запита устните ми, рамото
отвърна на бедрото:
"Някога отлитна ти, но есен
прозираше все още, зимата
пристигна, носена от светилата, пурпурни
огньове, ала ти живееше сред чужденци."
Зелена пукнатина пропълзя в леда.
И стонове обгърнаха реката.
А белота - снега.

II

Аз съм, който към тебе пристъпва,
ала не казвам: "Ето ме, идвам!"

Бяла, по пътя
тръгна си ти, белите викове
свиха в селата, зеленият
глас на брега,
заизраства
малинов клонак през нашите
длани. Бял и зелен.

Кой ли стои
зад вратите, слухти:
почукване
скита под покрива?

Тук ще говори,
който на портата спре,
живият, той ще ни каже:

"Дойде ли някой по пътя,
нека да влезе!"

1963

© Йоханес Бобровски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008