Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТКАЗ
web | Светлината
на света
Пламък, кървава стръв -
човекът красив. Като сън
е цялото минало; блянове,
с реките отплували,
върху водата,
без платна, по течението.
Равнини - тези глухи
села, крайнина на горите.
И тъничък дим
в простора,
отвесен.
Някога
с бухнали бърни Перкун*
пристигнал, в брадата с перо,
вървял по копитната диря на лоса,
пелтекът дошъл,
поел по реките, мрак
подир себе си мъкнел с рибарската мрежа.
Там
бях и аз. В древното време.
А ново така и не дойде. Аз съм мъж,
една плът с жена си,
децата си аз отглеждам
за дни, свободни от страх.
1961
* Балтийски бог на небето и бурите, етимологически свързан със
славянския бог Перун - Б. пр.
© Йоханес Бобровски
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.09.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|