СВЕТИ ПЕТЪР И КОЗАТА

web | Светлината на света

Вървеше си Христос веднъж
Със Петър, този славен мъж,
И там, край някакво си село,
Подзе светията несмело:
"Прости, Учителю, но нà -
Дивиш ме с твойта добрина!
Макар и да си всемогъщ,
Светът е все един и същ,
Пророк Авакум дума с право:
Насилието е лукаво!
Безбожникът клевети вред
Благочестивите наред,
А злото шири се безспир
По земния греховен мир!
Ядат се людете ти, ето,
Тъй както рибите в морето,
А ти все гледаш и мълчиш,
Наместо да се разгневиш
На таз човешка неуправа,
Но тя комай не те смущава...
Да имах, ех, година, аз
Божествената твоя власт,
Друг ред бих турил на земята -
Ще залича глада, войната,
Ще спра грабежи и лъжи,
Че туй безкрайно ми тежи!
С десницата си, ей я на,
Ще сея мир и добрина,
Та клетият човешки род
Да заживей честит живот!"

Исус въздъхна: "Петре, май
Си мислиш ти, че в този край
Да властваш по-добре ще можеш
И ред на всичко да наложиш?"
"Така е! - свети Петър рече, -
Да подобря аз искам вече
Тоз жалък свят с порядък нов!"
Исус отвърна му с любов:
"Божествената своя власт
В ръцете ти предавам аз,
Прави каквото си решил,
Бъди суров или пък мил,
Изричай благослов, ругай,
Дъжд, вятър или слънце дай,
Наказвай или поощрявай,
Но с пълни сили се залавяй
Да управляваш в този ден
Делата земни вместо мен!"

Потръпна благият светец,
Огрян от божия искрец.
И виж, насреща се задава
Женица бедна и болнава,
Окъсана и босонога,
С една козица криворога.
Щом стигна кръстопътя, тя
С отпаднал глас й прошептя:
"Върви и Господ да те брани
От буря, вълци и капани!
Защото аз сама, за бога,
Да крача с тебе веч не мога,
А трябва да изкарам днес
И някой грош за хляб злочест,
Че вкъщи гладните дечица
Ме чакат и берат душица!
В ръцете божи те предавам,
На него само се надявам!"
Па сетне тъжно сбърчи чело
И с пъшкане възви към село.
Исус усмихна се и рече:
"Е, Петре, ти си Господ вече
И чу на бедната молбата.
Смили се и вземи козата
За днес под своята закрила,
Пази я от нечиста сила,
А почне ли да се смрачава,
Върни я читава и здрава
В дома на клетата жена.
Върви и струвай добрина!"

След тия думи Петър сбара
Добичето и го подкара
Към пасището край реката,
Че тучна беше там тревата.
Но бе козата буйна, млада,
Не спираше се сред ливада,
А ту се шмугне в храсталак,
Ту към баира свърне пак
Или побегне, без да чака,
И Петър гони я в трънака.
С прегракнал глас, до кръв издран,
Стои светецът, в пот облян,
А слънцето пече без жал
И в болки Петър тръпне цял.
Най-сетне свършва този ден
И блед, посърнал, изнурен,
По мрак светецът бавно връща
Козата в схлупената къща.

Погледна го Исус игриво,
Засмя се, па подхвана живо:
"Е, Петре, още ли ламтиш
Делата земни да редиш?"
Отвърна Петър с морен глас:
"О, Боже, твойта свята власт
От плещите ми ти свали!
Ах, мъдростта ми позволи
Едвам една коза да водя,
По дирите й в страх да бродя.
Прости ми, Боже, глупостта
И чуй от моята уста:
Догде съм жив, не ще желая
Властта ти аз да обладая!"
Христос отсече: "Петре, знай:
Де можеш, правда ти раздай!
Но божите дела сега
Предай във моята ръка!"

1555

© Ханс Закс
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008