ПРЕЖИВЯВАНЕ

web | Светлината на света

С ухания сребристи долината
Бе пълна в здрача, тъй луна прозира
През облаците. Но не беше нощ.

С ухания сребристи в долината
Се сляха в мрака здрачните ми мисли,
Без звук в прозрачнодейното море
Потънах и живота изоставих.

Най-прелестни цветя намерих там
С пламтящотъмни чашки! Гъсталак,
През който ален блясък на топази
С лъчи нахлуваше, искреше. Всичко
Изпълнено бе с приливи дълбоки
На меланхолна музика. И знаех,
Макар да не разбирах, но го знаех:
Това смъртта е. В музика вплътена,
Копнежна и пламтящотъмна, сродна
С дълбока меланхолия.
                            Но странно!
Безименна носталгия без звук
В душата ми проплака за живота,
Като човек в огромен кораб, който
С гигантски пурпурни платна по залез
Сред сините води покрай града,
Край родния му град минава. Зърва
Площада с ромонящ фонтан, долавя
Ухания на люляк, и се вижда
Като детето на брега, с очи
Уплашени, облени в сълзи, гледа
В прозореца на стаята му свети -
Но корабът огромен го отнася,
Сред сините води без звук отплава
С гигантски чужди пурпурни платна.

1892

© Хуго фон Хофманстал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008