Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕЗКРАЙНО ВРЕМЕ
web | Светлината
на света
Нямаш ли сили да си припомниш блаженото време?
Над долината стъмена просветваха първи звезди,
Двама потръпвахме в сенките. Ала гигантският бряст
Сякаш насън се люлееше, пръскаше тропащи капки
Долу в тревата: не беше изминал и час от дъжда!
Ала това бе за мене време безкрайно. Понеже
За преживяващия се разтваря мигът: мълчаливо
Зейват безбрежните бездни от блян между поглед и поглед:
В себе си всмуках докрай твоя двайсетгодишен живот.
- Имах го, докато брястът изцеждаше своите капки.
1891
© Хуго фон Хофманстал
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|