Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
"ПОЧИВКА ПО ПЪТЯ ЗА ЕГИПЕТ".
ФЛАМАНДСКИ МАЙСТОР, 1521 ГОДИНА
web | Светлината
на света
Виждам сред житото да играе дете,
но то не вижда мечока.
Мечокът прегръща или поваля един селянин.
Той вижда селянина,
но не вижда ножа,
който стърчи в гърба му;
в гърба на мечока.
На хълма отсреща личат останките на човек,
разпънат на колело; но странстващият певец,
който там отминава, не забелязва нищо.
Също и двете армии, които
настъпват една срещу друга
в озарената от слънцето равнина -
копията им блестят и ме заслепяват, -
не обръщат внимание на кръжащия ястреб,
който зорко ги следи с безстрастен поглед.
Виждам ясно влакната от плесен,
които висят от гредите на покрива,
в преден план, а по-назад -
препускащия вестоносец.
Той сигурно е изскочил от някоя клисура.
Никога не ще узная
как изглежда в недрата си тая клисура;
но си я представям
влажна - сенчеста и влажна.
Лебедите по езерцето в центъра на картината
не се интересуват от мене.
Разглеждам беседката край пропастта,
черния слон - странно,
черен слон сред голо поле! -
също и статуите, чиито безцветни очи
се взират в птицелова посред гората,
в лодкаря, в искрящия пожар.
Колко безмълвно е всичко това!
На ония много далечни, много високи кули
с необичайни бойници
виждам как примигват совите. Да,
всичко това виждам добре,
но какъв е смисълът му, не знам.
И как бих могъл да го разгадая,
когато всичко, което виждам,
е така ясно, така необходимо
и така непроницаемо?
Без да разбирам нищо, улисан в делата си,
както оня град в своите,
или пък както ония там мержелеещи се
в още по-синята далечина градове
се преливат в други видения,
други облаци, армии и чудовища,
тъй продължавам и аз да живея. Крача нататък.
Видях всичко това, единствено
ножа, който в гърба ми стърчи, не видях.
1978
© Ханс Магнус Енценсбергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2008
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|