ДО ВСИЧКИ ТЕЛЕФОННИ АБОНАТИ

web | Светлината на света

нещо, което няма цвят, нещо
без мирис, нещо лепкаво
се сцежда от усилвателните станции,
просмуква се в шевовете на дните
и обущата, нещо набъбва
от коксовите пещи, издува
като муден бриз дивидентите
и кървящите платна на болниците,
натрапчиво се намесва в шушукането
за професури и за премии, капе
нещо лепкаво в реките, от което сьомгата
умира, процежда се, безцветно,
и убива калкана в плитчините.

малцинството има болшинство,
мъртвите не могат да гласуват.

в държавните печатници
коварното олово служи на въоръжаването,
министерствата мънкат, на флокс
и невалидни резолюции мирише
август. зеят заседателните зали.
в небето радарният паяк
изписва своята лепкава мрежа.

в доковете танкерите
вече го надушват, преди да дойде лоцманът,
а ембрионът смътно го долавя
в своя топъл, потръпващ ковчег:

въздухът е пълен с нещо натрапчиво
и лепкаво, нещо, което няма цвят
(само новите ни акции не го усещат):
срещу нас връхлита то, срещу житата
и морските звезди. ядем от него
и в телата ни прониква нещо лепкаво,
а ние спим посред стопанския разцвет,
сред петилетния план, безгрижно
спим в парещата риза,
като заложници, заобиколени от лепкава,
безцветна, набъбваща бездна.

1960

© Ханс Магнус Енценсбергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008