Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЙСБЕРГЪТ

web | Светлината на света

Айсбергът напредва към нас
неотменно.

Виж, откъсва се той
от челото на ледника,
от полите на ледника.
Да, той е бял
и се движи,
да, по-голям е
от всичко, което се движи
в морето,
из въздуха
или по земята.

Обречени на смърт мечти,
през които се носи
керван от айсберги:
"Извисени повече от двеста и петдесет фута
над морското равнище,
пресните пукнатини
сред леда
отразяват цветовете,
цветове, които са прекрасни
и съвсем прозрачни."
"Струва ти се, че виждаш
как разжареното слънце
се оглежда в прозорците
на стотици дворци."

Не е хубаво
да се размисля
за масата на айсберга.
Който веднъж се натъкне на него,
трудно ще забрави
вида му,
дори да живее дълго.

"Това зрелище
разпалва въображението,
но също изпълва сърцето
с чувство
на неволен ужас."

Айсбергът няма бъдеще.
Оставя се да го влачи течението.
Не можем с айсберга
да си послужим.
Той не познава съмнения.
Той нищо не струва.
Уютът
не е негова отлика.
По-голям е от нас.
Винаги виждаме само
върха му.

Той е преходен.
Но за това не се и замисля.
Не бележи напредък в нищо,
и все пак, "когато
сякаш грамадна
бяла
мраморна плоча
с отсенки и синкави жилки
се сгромоляса и преобърне,
океанът потръпва".

За него не искаме нищо да знаем,
той плава безмълвно нататък,
сам няма нужда от нищо,
не се размножава,
топи се.
Подире си не оставя следа.
Изчезва напълно.
Да, точно така е:
Напълно.

1978

 

 

© Ханс Магнус Енценсбергер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008