ГОРЕСТНА БАЛАДА

web | Светлината на света

I

Смолести яки въжета протриват
        обветрени плещи, помежду слюда
        и гнайс тежката брадва блести.
Виснат ръждиви шишарки по шумолящите клони,
        като замръзнало мляко светлее предзимна
        луна.
С радост към хижите крачат, гладни за топла
        вечеря, бързат към къщи секачите. Сови в гората
        крещят.
Чакат жените на прага, сключили горестни устни -
        тъй са тръпчиви студените трънки по голия
        храст.
Лампата после мъждука, пука в лулата
        тютюнът, огънят дава закрила, борини
        бодро пращят.
Майките с хурки предат, край огнището тихо
        присядат, ала среднощният вятър бразди долини
        и сърца.

II

О, камениста земя, от гранитни била обкръжена,
        тленната плът ти владееш, омразата
        и любовта.
Като крадец след години скалистия праг
        аз прекрачих, счупена пушка мъчително стисках
        в премръзнала длан.
Все пак прикладът потропа веднъж по залостени
        порти,
        глухо отекна дървото, в косите звезди затрептяха.
В кръчмата зърнах едвам сред дима посивели мъже
        с бели от скрежа бради, но в очите им -
        сякаш бетон.
Над набраздени чела пламтяха ръждиви къдрици,
        хълмове рухваха с грохот, вятърът виеше зло.
"Хей, чужденецо - пищеше, - не пипай звездите ни,
        парят!
Махай се! Твоите братя са мъртви! Сестрите ти -
        слепи!"
Просеща ягода сякаш, стоях озарен
        сред гората, но каменистият край блудния син
        не прие.

1959

© Ханс Цибулка
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.10.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008