МОЯТА МУЗА

web | Светлината на света

Моята муза на ъгъла чака;
евтино дава на всеки това,
което аз не желая;
когато е весела,
тя ми дарява, каквото поискам,
но весела рядко я виждам.

Моята муза е монахиня;
в мрачния дом
зад двойна решетка
тя казва на своя любим
добра дума за мене.

Моята муза се труди във фабрика;
вечер след работа
иска да иде с мен да танцува,
но вечер след работа
не е време за мене.

Моята муза е стара;
през пръстите тя ме перва
и с изсъхнали устни крещи:
"Напразно, глупако!
Глупако, напразно!"

Моята муза е домакиня;
но в шкафа не пази бельо,
а думи;
рядко вратите отваря
и ми дава по някоя.

Моята муза е прокажена
като мене;
един-другиму целуваме пяната
от своите устни
и за чисти се обявяваме.

Моята муза е германка -
не предлага закрила;
само когато се къпя в драконска кръв,
тя слага длан на сърцето ми
и тъй уязвим аз оставам.

1972

© Хайнрих Бьол
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.10.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008