 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ЗИМЕН ДЕН
Стъклено бяло небе без облаче даже. По-ярко
От чистото слънце сияе
Снегът. От черно желязо са - сякаш
Огънати цеви - дърветата голи, несръчно
Изваяни. Най-слабият полъх на вятъра
Пронизва до кости.
Зад покритото с ледени шарки стъкло
На тихия дом (лек дим се извива над покрива)
Се мярка човешко лице.
Към
Живеещия там в уединение
Поглежда случайният пътник
Със завист; забравил,
Че безследно, подобно на зимния ден,
Като снега и дърветата, ще се стопи,
Който живее самотно.
1965
© Гюнтер Кунерт
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.11.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008