 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЦИКЛИЧНОСТ
Самотният кътник на една курва,
която бе умряла незнайна,
носеше златна пломба.
Останалите бяха като по тиха уговорка
угаснали.
Него именно изби гробарят*,
заложи го и отиде да танцува.
Тъй като, каза той,
само пръст трябва
да става пръст.
* Немската дума Leichendiener (от Leiche - труп и Diener - служител) няма еквивалент на български. Поради тази причина съм оставил гробар, който също е служител на мъртвите... въпреки че работата им се различава - докато leichendiener приготвя трупа за погребение, то гробарят го погребва. (Бел.пр.)
© Готфрид Бен
© Емануил А. Видински, превод от немски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2007, № 6 (91).
Други публикации:
Панорама, 2006, № 9.