Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХЕКУБА
web | Светлината
на света
Още
броди нощем по Земята -
Тя, най-тежкото сърце човешко.
Броди бавно под звезди, дървета,
През врати и пътища повява.
Древна майка, най-злочеста майка!
Толкоз мляко имаше в гърдите,
Толкоз много синове отгледа.
Скитай вредом! - Нощем по Земята,
Древна майко, ядка на Всемира,
Като гаснеща звезда прелиташ.
Под звезди, дървета, броди нощем
Тя през хиляди стъмени стаи,
Дето спят жените - млади майки,
Броди край креватчетата с мрежи
И в лъча на сънищата детски.
Спира се до някоя главица
И се взира там с такава мъка -
Немощен ветрец, от скръб изваян, -
Че скръбта намира образ в нея,
А светликът в мъртви лампи плаче.
И жените стават от леглата,
Щом си тръгне - боса, с тежки стъпки...
Дълго бдят край сънищата детски,
Гледат бавно стаята сред мрака,
Бършат сълзи на невнятна мъка.
1914
© Франц Верфел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.08.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|